Когато за първи път прочетох тази история бях на гости при роднини. Апартамента им сякаш нарочно е направен да бъде страшен. :D Стените на коридора са нещо като имитация на дърво (тъмно кафяви) и точно срещу вратата на стаята има огледало... Когато, същата вечер, ми се налагаше да излизам в коридора светвах всички възможни лампи и не смеех да погледна огледалото (не знам точно какво съм си мислила, че ще видя :D ). Колко ли са ми се чудили на странното държание?!
Джесика била сама вкъщи в петък вечерта, тъй като родителите й били в командировка. От малка тя била свикнала да е сама и сега не й правело голямо впечетление. Към 22:00 телефонът иззвънял и тя вдигнала. От слушалката се чул зловещ мъжки глас, който и казал: "Червените ботуши пътуват към твоя град!"
Джесика помислила, че някой си прави шега и затворила телефона. След около 20 минути телефонът отново иззвънял и гласът казал: "Червените ботушки са в града! Вече пътуват към блока ти!"
Джесика игнорирала и това обаждане, но този път била малко нервна. След 15 мнути гласът отново се обадил и казал: "Червените бтушки са пред входа ти и се качват по стълбите."
Момичето изпаднало в ужас, защото откъм сълбището се чувало тропане, сякаш някой ходи с ботуши. След 1-2 минути се звъннало на входната врата...
На другият ден родителите на Джесика се прибрали и намерили дъщеря си пред входната врата на апартаментът си, обезглавена и с червени ботуши на краката. Майката се уплашила и отворила чантата си, в която се намирали червените ботуши, които била купила за дъщеря си. Ботушите липсвали...
Това е една удивително малоумна история, но точно заради това не можех да пропусна да я споделя с вас. :D Щом прочетох за тропането по стълбите се сетих за "С червените ботушки потропва Дядо Мраз..." :D
Чувала съм и други истории с звънене на телефона (пак същото, но прасто не са червени ботуши, а Кървавата Мери, бели обувки, Жълтата Лейди и тн) и винаги съм се чудила защо просто не изключат телефона и проблема е решен.
Един таксиметров шофьор си карал и минал през едно гробище. На пейката пред гробището стояло едно малко бледо момиченце със синя рокличка и руси коси. Тъй като навън било много студено, а момиченцето било самичко, шофьорът го качил в колата, дал му якето си и го закарало вкъщи. Момиченцето посочвало пътя само с мимики. Най-накрая стигнали и мъжът казал на момичето, ако иска да влезе, за да вземе пари и да му плати. Детето кимнало. Минал половин час, но момиченцето не дошло и затова мъжът решил да звънне на вратата да си вземе поне якето. Отворила една жена. Той казал на жената, че преди половин час тук е влезнало едно момиче, като дал подробно описание. Жената му казала:- Вие знаете ли, че преди една седмица погребаха дъщеря ми, каято изглеждаща по същия начин!?След време шофьорът отишъл на гроба на един свой близък, а съседният гроб бил този на момичето, върху който било поставено якето му.
Историята не е лоша. Интересна е и е перфектна за убиване на време!
В една къща живяло момиче с кучето си. Всяка вечер, когато момичето легнело да спи, кучето близвало ръката му. Една вечер, когато си легнала и кучето я близнало тя чула нещо да капе в банята. Звукът й пречил да заспи и не след дълго момичето станало за да провери какво става. Когато отворило вратата, то намирло кучето си убито и видяло как кръвта му капе в чешмата. На огледалото било написано: "И хората могат да ближат".
Една от малкото не до толкова малоумни и не до толкова често стещани истории. Ах, това огледало..
П.П. А бе, доста лесно от страшна тази история може да стане смешна, ама айде да не ви развалям удоволствието. :D
