Тенденции през годините. Нуждата от внимание...

04.09.2013 22:36

Здравейте хора.. За пореден път правя опит да пиша нещо от типа на "блог-статия", в което определено не ме бива, и до сега съм триeла всеки жалък опит (каквато вероятно ще е съдбата и на този)... Но какво пък, вдъхнових се. :D
Замислих се, че е имало и все още има много тенденции и стилове, които (уж) не се харесват от повечето хора, но въпреки това се намират големи маси, които се опитват да ги имитират. В настроение съм да говоря за тях, за това ще започна по реда на създаването им и ще кажа какво мисля.

1. Емо стил
Безспорно това е най-подходящото начало на "класацията".  Това.... нещо беше много нашумяло преди време. Не, че представителите на този стил са изчезнали, но, за щастие, са сериозно намалели.
Как точно е възникнал стилът, не знам, но самата идея и така бързото разпространение ме довежда до мисълта, че хората обичат да страдат или по-точно да демонстрират "болката си" и ДА ПОЛУЧАТ СЪЧУВСТВИЕ... What??
Стилът всъщност се състои в това, да имаш някаква странна бухнала коса и облекло с много аксесоари (което дори не знам как точно да опиша). Трябва да добавя и силен ЧЕРЕН грим... това е за момичетата, естествено. Да, до тук не звучи чак толкова зле и, може би, дори би било красиво..
Нашите "създания" обаче са решили да добавят към това непрекъсната (фалшива) депресия и рязане на вените, за да изглеждат по-съсипани. Това било като наркотик... Може би, фактът, че при рязането се отделя ендорфин (което много се съмнявам някое "емо" да знае), като защитна реакция на тялото, до някъде, придава някакъв смисъл на думите... Но, моля ви се, ендорфин се отделя и при яденето на шоколад, което е далеч по-малко болезнено. И аз ще се депресирам с 200 рани по ръцете. :D
Това, което ми е най-забавно обаче е как самонараняването при "емотата" отдавна е загубило смисъла на опит за самоубийство, отдавна е забравена и идеята, че то е наркотик... Това вече е просто емблема на стила. Извинете ме, но единствената болка, която бих приела да си пречиня съзнателно е тази от използването на епилатор!


И мисля, че вече е време да се върна към желанието да си наранен (психически) и да ти съчувстват. Едно от най-малоумните неща, на които съм попадала е снимка във фейсбук. На нея има снимана нарязаната почти на полета от шахматна дъска ръка на момичето чийто е профила... Под снимката имаше коментари от сорта на: "Как може да си причиниш такова нещо?!!!", "Ти добре ли си с главата!?!?!?" и тн. Момичето беше отговорило, че никой не знае какво й се е случвало и през какво е минала, а за финал е лепнала, че не е тяхна работа.

Аз (и предполагам всеки нормален човек), ако съм минала през нещо което наистина да ме съсипе и да искам да се самоубия, няма да давам отчет за опитите си във фейсбук... Иии, извинвай много скъпа, но като даваш снимка на издрасканата си ръка автоматично правиш случващото ти се работа на целия фейсбук. Аз си обяснявам цялата тази постъпка, като търсене на съжаление и внимание... Отделянето на ендрофин не знам дали е наркотик, но коментарите с много мечки, целувки, намръщени и разплакани лица определено са пристрастяващи за някои хора.
И в какво се състои стилът? Превзета депресия и рани по ръцете?? Айде, моля ви се хора, стегнете се малко...

2. Кифла
Още едни индивиди, които не спират да ме изумяват.. Много ми е интересно при толкова съществуващи вече подигравки с "duckface-овете" не разбират ли, че са смешни??
Това е един по-скоро нашумял стил, чиито представители все още са си в излишък. Май е редно да уточня в какво се изразява той.
Така наречените кифли са предимно момичета. Иии да.. прекалено многото грим и коса с обем до тавана или някакви други прецарфунени прически може да са станали, като модел за тези момичета, но нещата не са само черни или само бели. Фен съм на хора, които се поддържат и не е вярно, че всяко момиче обичащо грима около очите и оформената коса е кифла. Също така не е вярно, че и всяка кифла е "поддържана"... Е, признавам, че когато видя duckface официално отписвам индивида. :D
За мен "стилът" се състои в това, че се лигавят за всичко, куцат на токчетата си, но се мислят за голямата работа. Имат прекалено високо съмочувствие (независимо дали е с покритие или без) и личният им живот се документира във фейсбук....
Извинете, скъпи мои, но никой не го интересува къде сте, с кой сте и дали сте си прекарали добре. Вече мога да си представя как някоя ми казва "Като не ти харесва не ми гледай профила". :D Не се чувствайте задължени да пишете личните си чатове на стените и не е необходимо под всяка снимка (и където другаде намерите) да изразявате силното си приятелство с множество сърчица и целувки...
И сега май пак допираме до желанието за съчувствие. Като видя статус състоящ се от намръщено или разплакано личице или "sad ;xxxxxxx" просто ми се приисква де се хвърля от някъде!! Имате си стадо говеда (с извинение) за приятели и можете свободно да обяснявате на тях как се чувствате на ЛИЧНИ СЪОБЩЕНИЯ, КОИТО НЕ НАМИРАТ ГОРЕ В ЛЯВО ДО НАДПИСА FACEBOOK, А НЕ НА СТЕНАТА!... Но не, вие предпочитате да занимавате целия фейсбук с любовните си терзания и да получавете сантиментални коментари. E, поне ръцете са ви цели...
Да, и аз публикувам сантиментални любовни глупости на станицата си, но първо, това е страница, а не личен профил и второ на мен ми харесва да пиша някакви малоумни рими и не го правя за да демонстрирам колко съм наранена. Правя ги за хора, които не ме познават с цел да намерят нещо, което да ги описва, а не за да търся внимание. Добре, хора, не знам какво толкова ви харесва да ви съжаляват, но разберете, изглеждате ЖАЛКИ!
Още нещо, което малко се позабрави вече са така наречените "споменчета" или с други думи малоумни мисли на малоумни момиченца пИшЕщИ С МаЛкИ И гОлеМИ БуКви, кАktО И nА СmeСица MeжDу kiРиЛиЦА и ЛаtиNиЦa, ZаМеСtvАйКи "O" с "У", "v" с "Ф" и КаkффО Lи ОЩе нЕ. Добре, тава беше най-трудното за написване половин изречение до сега... :D Тук там се намираха и някои добри, подобни на моите "бележки" в страницата (знам, знам, скромна съм), но повечето бяха на някакви лигли, които не знаеха какво е граматика, но затова пък бяха много добри в обясненията колко са велики... Мислих да ви препиша няколко, но като установих колко усилия ми коства начинът им на писане се отказах. :D

3. Swag-ъри
Е, това са най-новите 
изобретения на природата и по-често са момчета. :D За мен това са си мъжките варианти на кифла, но все пак си имат някакви особености. Такива например са значението на марките и #swag, #yolo и другите # глупости.
Все пак те не са нищо повече от лигави момченца правещи се на голямата работа и носещи шапки на страни и панталони намиращи се доста под мястото, за където са предназначени... :D
Всъщност не знам какво толкова да говоря за тях, като цяло те се олицетворяват с описанието на кифлите, като изключим, може би, нуждата от съчувствие...

 

—————

Назад